11 въздействащи фрази, които биха успокоили тревожното дете

Време е за училище. Часовникът смело напредва. Ех, може би днес е денят в който всичко ще бъде наред!

И тогава чувате: ''Мамо, аз не искам да ходя на училище..''

Сърцето Ви се свива. Всичко се повтаря. Всеки ден се води един и същ разговор. Разговорът води до сълзи и съответно закъснение за училище.

''Всичко ще бъде наред, съкровище''- казвате загрижено. ''Няма за какво да се тревожиш''.

Но думите Ви не стигат до никъде. Вашето дете е убедено, че нищо няма да бъде НАРЕД и има много неща за които трябва да се ТРЕВОЖИ. 

Поемате дълбоко въздух и се отпускате на дивана мислейки по какъв друг начин бихте могли да го успокоите.

Съществуват няколко доказано въздействащи фрази, споделени от английски семеен психолог, които биха Ви помогнали в такива ситуации.

Вместо да казвате ''Всичко ще бъде наред'' и ''Няма за какво да се тревожиш'', опитайте с една от следните фрази:

• ''Аз съм тук, до теб и ти си на сигурно място''- Тази фраза е много удобна в моменти, когато детето е разстроено и не знаете какво да кажете.

• ''Кажи ми какво те тревожи''- Дайте възможност на детето да сподели страховете си, без да го прекъсвате. Някои деца имат нужда от повече време да осмислят чувствата си. Не се опитвайте да гадаете, а ги оставете сами да споделят това, което ги притеснява. Понякога помага и ''Хайде след 10 минути ще ми кажеш''.

• ''Колко е голям твоят страх/притеснение? Покажи ми!''- Детето може да покаже с ръце или можете да нарисувате 3 кръга с различна големина- малък, среден и голям от които да си избере един.

• ''Какво е това да се притесняваш от нещо?'' Обяснете на детето, че притеснението е като досадна ''буболечка'', която го лази и го кара да се притеснява. Намислете си няколко фрази, с които детето да има контрол над ''буболечката'', като например ''Махай се от тук'' или ''Аз не искам и не трябва да те слушам'', като опитате с по-висок или по-тих тон.

• ''Можеш ли да нарисуваш притеснението си?'' Някои деца не обичат да изразяват чувствата си с думи. Дайте им лист хартия и моливи и ги помолете да ги нарисуват. Като свършат разгледайте картината и дискутирайте с тях детайлите, например: ''Ах, виж колко много синьо има тук''. По този начин ще им помогнете да се освободят от емоциите си.

• ''Хайде да променим края!'' Някои деца не могат да видят изход в дадена ситуация и това води до притеснение. Помогнете им, като Вие дадете няколко предложения за край. Някои предложения може дори да са измислици, но поне едно трябва да бъде реалистично. Дайте кураж и накарайте детето да се чувства победител! 

• ''Какво друго можем да научим или как да попълним липсващите парченца от пъзела?''- Понякога детето не е достатъчно информирано. Ако страховете и притесненията му са свързани например с торнадо, акули, пчели, асансьори и т.н., потърсете книги или информация заедно, която да обогати знанията на детето в тази област и да го накара да се чувства по-спокойно.

• ''Хайде да направим списък със стратегии срещу страх/притеснения''- Направете списък със стратегии срещу страх/притеснения и дайте възможност на детето да си избира от тях, като му припомняте всеки ден за този списък. Сложете го на видно за него място.

• ''Сега ще си поема дълбоко въздух''- Понякога децата изпадат в голяма паника и никоя от горепосочените стратегии не помага. В такива случаи опитайте да опишете какво правите Вие, ако сте на тяхно място ''Поемам дълбоко въздух, дишам дълбоко и издишам бавно''. Някои родители вземат децата по-близо до себе си, за да могат да усетят дишането им ''Дишам, издишам.''

• ''Как мога да ти помогна?''- Вместо Вие да преценяте от какво има нужда детето, дайте на него възможността да Ви каже с какво можете да му помогнете. По-големите ще кажат, дали имат нужда от прегръдка, да бъдат изслушани или да намерят правилното решение на даден въпрос. При по-малките помага: ''Ах как ми се иска и ние възрастните да можемхе да ходим на училище!''
• ''Това чувство ще отмине''- Както Вие, така и детето можете да си повтаряте, че тези чувства са преходни и ще отминат, че те имат край и не са вечни. Понякога имаме чувството, че никога няма да свърши този момент, но това е нещо нормално и не трябва да се фокусираме върху този миг, а да си мислим, че всичко е моментно и ще отмине.

Истината стои в това, че много често казваме на децата си, че не са достатъчно добри, не полагат достатъчно усилия в училище или вкъщи.

Какво би се случило, ако променим тези възгледи и видим детето си като ''СУПЕР ДЕТЕ'' и го накараме да повярва, че то е умно, добро и креативно, да го научим да вярва, че то си има своите таланти, които ще му помогнат да се справи с всички препятствия. Това е разковничето в което се крие рецептата да отгледаме уверено и освободено от страхове дете- ''Ти си СУПЕР ДЕТЕ''.